Купренил, 250 мг x100 филмирани таблетки

КУПРЕНИЛ табл. 250 мг * 100

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Купренил 250 mg филмирани таблетки
Cuprenii 250 mg film-coated tablets
Д-Пенициламин (D-Penicillamine)

Прочетете внимателно цялата листовка преди да започнете да приемате това лекарство.
Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.
Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може да им навреди, независимо от това, че техните симптоми са същите като Вашите.
Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар или фармацевт.

В тази листовка:
1. Какво представлява Купренил и за какво се използва
2. Преди да приемете Купренил
3. Как да приемате Купренил
4. Възможни нежелани реакции
5. Как да съхранявате Купренил
6. Допълнителна информация

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КУПРЕНИЛ И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА
Купренил е лекарствен продукт, който притежава висока комплексообразуваща активност. Механизмът му на действие се състои в захващане на тежките метали в частност: мед, живак, олово, желязо, и други тежки метали, с които образува устойчиви, разтворими във вода комплекси, които се изхвърлят от организма с урината.
Купренил е лекарство на избор в лечението на болестта на Уилсон (хепато-лентикуларна дегенерация) - заболяване с нарушен метаболизъм на медта, при което мед се натрупва в различни органи - бъбреци, мозък, черен дроб, очни ябълки.
Купренил се използва за лечение на ревматоиден артрит. Механизмът на действие при ревматоиден артрит не е изучен напълно, но по всяка вероятност снижава концентрацията на ревматоидния фактор и комплексите на имуноглобулините в серума и синовиалната течност.
Купренил се използва за лечение и профилактика на цистинурия, където пенициламин образува комплекси с цистин пенициламин - цистинов дисулфид, който е много по-разтворим от цистина и лесно се отделя с урината.
Освен това Купренил се използва за лечение на отравяне с олово, а също така и за лечение на хроничен активен хепатит.

2. ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ КУПРЕНИЛ
Не приемайте Купренил:

• Ако сте алергични (свръхчувствителни) към активното вещество или към някоя от останалите съставки на Купренил;
• Ако имате лупус еритематодес;
• Ако сте имали апластична анемия или агранулоцитоза, възникнали при предшестващо лечение с пенициламин;
• Пенициламин не трябва да се използва при пациенти с активен ревматоиден артрит и наличие или анамнеза за нарушение на бъбречната функция, поради възможно увреждане на бъбреците;
• Ако страдате от хронично отравяне с олово вследствие на предмет, освобождаващ олово в стомаха Ви, установен с рентгеново изследване. Лечението може да започне само след като това вещество бъде отстранено от стомашно-чревния тракт;
• Ако сте лекувани със злато, лекарства срещу малария, цитостатици, оксифенилбутазон и фенилбутазон. Прилагането на пенициламин на пациенти, които са прекратили лечението със злато, поради тежки нежелани реакции, може да повиши риска от нежелани реакции по време на лечението.

Обърнете специално внимание при употребата на Купренил:
При някои пациенти пенициламин води до следните проблеми: апластична анемия, агранулоцитоза, тромбоцитопения, синдром на Goodpasture и myasthenia gravis.
На всеки две седмици в продължение на най-малко 6 месеца от началото на лечението, а след това всеки месец трябва да се провежда рутинно изследване на урината, периферна кръвна картина с натривка (ДКК) и директен брой тромбоцити.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да уведомят лекаря, ако се развият симптоми на гранулоцитопения и/или тромбоцитопения като повишена температура, възпалено гърло, студени тръпки, лесна поява на синини или кръвоизливи. В случай на поява на тези симптоми, изследванията трябва да се повторят.
По време на лечението може да се появят протеинурия и/или хематурия, които предупреждават за развитие на гломерулонефрит, който може да прогресира до нефритен синдром. Такива пациенти трябва системно да се мониторират. Симптомите на протеинурия може да затихнат в хода на лечението при някои пациенти, докато при други може да се наложи спиране на лечението с пенициламин. Ако се появят протеинурия и хематурия, трябва да се потвърди дали симптомите на гломерулонефрит са свързани с лечението.
В случай на отклонения в урината на пациенти с болестта на Wilson или цистинурия, лекувани с пенициламин, е необходимо да се оцени съотношението полза/риск при по-нататъшно лечение. Когато пенициламин се прилага за лечение на цистинурия, се препоръчва провеждане на Ro-изследване на пикочните пътища за наличие на бъбречни камъни. Цистиновите камъни се образуват бързо, понякога в рамките на шест месеца.
Въпреки че съобщенията за поява на холестаза и токсичен хепатит са редки, препоръчва се на всеки шест месеца от началото на лечението да се провежда контролно изследване на чернодробните функции.
Макар че острият бронхит се появява рядко, пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да информират лекуващия ги лекар, ако се появят някои от следните симптоми: тежка диспнея, необяснима кашлица или хрипове. Трябва да се има предвид изследване за определяне на белодробната функция.
Има съобщени случаи на миастенен синдром водещ до миастения. Птоза и диплопия със слабост на външните очни мускули често са ранни белези за миастения, които обикновено отзвучават при прекратяване на лечението с пенициламин.
Ако се появи пемфигус, приложението на пенициламин трябва да бъде прекратено незабавно. Пемфигус е състояние, което се лекува с високи дози кортикостероиди като монотерапия или в някои случаи в комбинация с имуносупресор. Лечението обикновено продължава няколко седмици или месеци, в някои случаи се налага да бъде продължено за повече от 12 месеца.

Ако лечението бъде прекратено по някаква причина, възстановяването му трябва да започне с малка доза, която постепенно да се повишава до достигане на желаната доза.

Предпазни мерки
В отговор на лечението, някои пациенти може да развият лекарствена треска (повишена температура), обикновено през втората или третата седмица след започване на лечението с пенициламин. Лекарствената треска може да е придружена от кожен обрив.
Ранна алергична реакция под формата на обрив обикновено изчезва за няколко дни след спиране приема на лекарствения продукт и много рядко се появява отново след продължаване на лечението с малки дози.
В случаи на пруритус и обрив може да се прилагат антихистаминови лекарствени продукти.
Не толкова често е възможно да се наблюдава късна алергична реакция под формата на обрив, обикновено шест месеца или по-късно и изисква прекратяване на лечението с пенициламин. Свързаният с приложението на лекарството обрив с повишена температура, артралгия, подути лимфни възли и други алергични прояви обикновено налагат спиране на лечението с пенициламин. Пациенти, алергични към пеницилин, може да имат кръстосана реактивност към пенициламин. Вероятността от развитие на нежелани реакции от пенициламин, замърсен със следи от пеницилин по време на производствения процес, е елиминирана, поради синтетичния начин на производство. Преди планова хирургична операция дневната доза пенициламин трябва да бъде намалена до 250 mg, тъй като той повлиява колагена и еластина. Лечението с по-високи дози може да бъде продължено след пълното зарастване на постоперативните рани.

Прием на други лекарства
Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате или наскоро сте приемали други лекарства, включително и такива отпускани без рецепта.
Купренил повишава нуждите на организма от пиридоксин.
Лекарственият продукт формира комплексни съединения с тежки метали, затова по време на употребата на желязо-съдържащи лекарства трябва да се осигури интервал от най-малко два часа между приема на пенициламин и това лекарство.
Пенициламин не трябва да се използва едновременно с лекарства, които потискат костния мозък като злато, противомаларийни лекарства, цитостатици, оксифенилбутазон и фенилбутазон. Пенициламин е антагонист на пиридоксин и повишава екскрецията на пиридоксин, което допринася за развитието на анемия или периферен неврит.

Прием на Купренил с храни и напитки
Това лекарство трябва да се приема най-малко 30 минути преди хранене.

Бременност и кърмене
Бременност
Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на което и да е лекарство. Няма контролирани проучвания при бременни жени. Проучвания върху плъхове показват, че прием на пенициламин в доза 6 пъти превишаваща максималната доза за хора, предизвиква дефекти на скелета и разцепване на небцето при плода.
Прилагането на продукта зависи от показанията.

• Ревматоиден артрит - пенициламин не трябва да се използва;
• Цистинурия - пенициламин не се препоръчва;
• При болест на Уилсон: препоръчва се дневна доза намалена до 1 000 mg.

Преди планирано цезарово сечение се препоръчва намаляване на денонощната доза до 250 mg през последните 6 седмици от бременността и до момента на зарастване на раната.

Кърмене
Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на което и да е лекарство. Няма данни дали лекарствения продукт се отделя в млякото, поради което не се препоръчва употребата му от жени, които кърмят.

Шофиране и работа с машини
Счита се, че този лекарствен продукт е безопасен и не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

Важна информация за някои от съставките на Купренил
Ако Вашият лекар Ви е казал, че имате непоносимост към някои захари, посъветвайте се с него преди да приемете това лекарство.
Купренил съдържа Азорубин (Е122), който може да причини алергични реакции.

3. КАК ДА ПРИЕМАТЕ КУПРЕНИЛ 5 mg ФИЛМИРАНИ ТАБЛЕТКИ
Винаги приемайте Купренил точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.
Дозата зависи от показанията за приложение.
Лекарството трябва да се приема минимум 30 минути преди хранене.

Ревматоиден артрит
Възрастни: 125 mg до 500 mg в денонощие през първия месец от лечението, след което дозата се повишава на всеки 4 до 12 седмици със 125-250 mg до постигане на ремисия. След това се прилага минималната ефективна доза, позволяваща потискане симптомите на болестта. Ако в течение на 12 месеца не се постигне терапевтичен ефект, лечението се прекратява. Поддържащата доза обикновено е 500-750 mg дневно. Да не се използва доза по-висока от 1 500 mg дневно. След постигане на ремисия продължаваща 6 месеца, може да се опита постепенно намаляване на дозата със 125-250 mg на всеки 12 седмици.
Пациенти в старческа възраст: Началната доза не трябва да превишава 125 mg дневно през първия месец. След това може да се повишава на всеки 4-12 седмици със 125 mg до постигане на ремисия. Да не се надвишава дозата от 1 000 mg дневно.
Деца: обикновено 15 до 20 mg/kg дневно. Началната доза е 2,5 до 5 mg/kg дневно и може да бъде повишавана постепенно на всеки 4 седмици в продължение на 3 до 6 месеца до постигане на минималната ефективна доза.

Болест на Wilson
Възрастни: 1 500 до 2 000 mg дневно разделени в две дози. След достигане на ремисия дозата може да се намали до 750 mg или 1 000 mg дневно. При пациенти с отрицателен баланс на медта трябва да се прилага минималната ефективна доза пенициламин.
Хора в старческа възраст: 20 mg/kg телесно тегло дневно, разделени в две дози. Дозата трябва да се определи по такъв начин, че да се постигне ремисия на заболяването и да се поддържа отрицателен баланс на медта.
Деца: Обикновено 20 mg/kg телесно тегло дневно, разделени в две дози. Минималната дневна доза е 500 mg.

Цистинурия
Най-добрия начин за установяване на минималната ефективна доза е след количествено определяне на концентрацията на аминокиселината в урината, посредством хроматография.

Разтваряне на цистинови камъни
Възрастни: 1 000 до 3 000 mg дневно разделени на дози. Да се поддържа концентрация на цистин в урината под 200 mg/l.

Профилактика на цистинови камъни
Възрастни: 500 до 1 000 mg дневно до достигане концентрация на цистин в урината под 300 mg/l.
Пациенти в старческа възраст: Назначава се минимална доза за поддържане на концентрация на цистин в урината под 200 mg/l.
Деца: най-ниската възможна доза, позволяваща да се достигне концентрация на цистин в урината под 200 mg/l.

Предупреждение:
По време на лечението приемът на течности не трябва да е по-малък от 3 литра в денонощие. Пациентите трябва да приемат 500 ml вода преди сън и още 500 ml през нощта когато урината е по-концентрирана и с по-висока киселинност, отколкото през деня. Обикновено колкото повече течности изпива пациентът, толкова по-ниски са потребностите му от пенициламин.

Освен това е препоръчителна диета бедна на метионин, за да бъде по-ниско производството на цистин. Тъй като тази диета е с ниско съдържание на белтъчини, тя не се препоръчва на деца по време на периода на растеж и на бременни жени.

Отравяне с олово
Възрастни: 1000 до 1500 mg дневно, разделени на дози до стабилизиране нивото на оловото в урината в рамките на 0,5 mg дневно.
Пациенти в старческа възраст: 20 mg/kg тегло дневно в разделени дози, до стабилизиране нивото на олово с урината в границите на 0,5 mg в денонощие.
Деца: 20 mg/kg тегло дневно.

Хроничен активен хепатит
Възрастни: началната доза е 500 mg дневно в отделни дози. През три месеца да се увеличава постепенно до достигане на доза от 1 250 mg дневно.
През този период употребата на кортикостероиди трябва да бъде постепенно прекратена.
През цялото време на лечението трябва периодично да се провежда изследване на чернодробната функция за оценка на чернодробния статус.
Ако имате впечатление, че действието на това лекарство е твърде силно или твърде слабо за Вас, обадете се на Вашия лекар или фармацевт.

Ако сте приели повече от необходимата доза Купренил
В случай на предозиране, обадете се на Вашия лекар. Лечението е симптоматично.
Ако Вие или някой друг погълне повече от лекарството, отколкото е необходимо, незабавно информирайте Вашия лекар или фармацевт.

Ако сте пропуснали да приемете Купренил
Ако сте забравили да вземете Купренил, вземете следващата доза в обичайното време. Не вземайте двойна доза, за да наваксате пропуснатата доза.

Ако имате допълнителни въпроси относно това лекарство, обърнете се към Вашия лекар или фармацевт.

4. ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ
Както всички лекарства, Купренил 250 mg филмирани таблетки може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава.

Честота на нежеланите реакции:
Много чести: появяват се при повече от 1 потребител на 10;
Чести: появяват се при по-малко от 1 потребител на 10, но при повече от 1 потребител на 100;
Нечести: появяват се при по-малко от 1 потребител на 100, но при повече от 1 потребител на 1 000;
Редки: появяват се при по-малко от 1 потребител на 1 000, но при повече от 1 потребител на 10 000;
Много редки: появяват се при по-малко от 1 потребител на 10 000;
С неизвестна честота: оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни.

Чести:
Тромбоцитопения, увеличени лимфни възли, треска, атралгия, гломерулни увреждания, инфекция на пикочните пътища, бронхит, уртикария, еритема, сърбеж, стоматит.

Редки:
Бронхит, реакции на свръхчувствителност, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия, левкопения, тромбоцитопения, миастения гравис, лупус-подобен синдром, синдром на Goodpasture, ексфолиативен дерматит, токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell), пемфигус, холестатична жълтеница, неврит на очния нерв,шум в ушите, възпаление на задстомашната жлеза (панкреатит), рецидиви на пептични язви.

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

5. КАК ДА СЪХРАНЯВАТЕ КУПРЕНИЛ 250 mg ФИЛМИРАНИ ТАБЛЕТКИ
Да се съхранява под 25 °С.
Да се съхранява на място, недостъпно за деца.
Да не се използва след срока на годност отбелязан върху картонената опаковка или блистера. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.
Лекарствата не трябва да се изхвърлят в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да унищожите ненужните Ви лекарства. Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Какво съдържа Купренил 250 mg филмирани таблетки
Активното вещество е пенициламин.
Една филмирана таблетка съдържа 250 mg пенициламин.
Другите съставки са: картофено нишесте, лактоза монохидрат, повидон, талк, магнезиев стеарат.
Обвивка на таблетката: хипромелоза, макрогол 400, титанов диоксид (Е171), азорубин (Е 122).

Как изглежда Купренил 250 mg филмирани таблетки и какво съдържа опаковката
Филмирани таблетки.
Пластмасов флакон със 100 таблетки.

Притежател на разрешението за употреба:
Teva Pharmaceuticals Polska Sp.z.o.o, Полша

Производител:
Teva Operations Poland Sp. z o.o., Полша

Дата на последно одобрение на текста: Август 2011