Псилиум: Псилиумът, добит от растението Plantago ovata, представлява предимно разтворими влакнини с изразени обемнообразуващи свойства. Той съдържа 15-25% ферментируеми компоненти и основните въглехидрати в него са арабиноза и ксилоза, които се комбинират и образуват арабиноксилани – комплексна матрица, която може да допринесе за здравето и разнообразието на чревния микробиом (Marlett Fischer, 2002; Al-Assaf et al., 2003; Zannini et al., 2022). В червата псилиумът се свързва с големи количества вода и образува гел, който увеличава обема и теглото на фецеса и подобрява неговата консистенция (Marlett, Kajs Fischer, 2000; Van Der Schoot et al., 2022; Van Der Schoot et al., 2024). Ето защо той е предпочитан от много клиницисти за третирането на хроничен запек, като допълнително негово предимство е относително по-щадящото му действие в сравнение със стимулантните лаксативи (Siegel Di Palma, 2005). Сравненията му със сходни растителни влакнини показват, че приемът му води до по-малко подуване, болки в корема, газове и гадене (Sheer Alois, 2024). Друго интересно негово свойство е, че той спомага за образуването на късоверижната мастна киселина бутират в червата, което може да има превантивен ефект спрямо растежа на патогенни микроорганизми и да подобри усвояването на някои минерали от храната (Bourquin et al., 1993; Fernández-Bañares et al., 1999; Timm et al., 2010).
Калифорнийски зърнастец: Калифорнийският зърнастец (Rhamnus purshiana) е растение, присъщо за тихоокеанския бряг на Северна Америка, а кората му се суши и използва за медицински цели далеч преди откриването на континента от европейските изследователи. Поради това си приложение, продуктът носи още името каскара саграда или „свещена кора“ на испански. Лаксативните свойства на кората от калифорнийски зърнастец са известни в Европа поне от 1880 година (Madaus, 1938) и препаратът има дългогодишна история на употреба при пациенти с остър и хроничен запек (Covington, et al., 1996). Утвърдената историческа употреба на каскара саграда води до включването ѝ в авторитетните монографи на немската Kommission E (Kommission E, 1993), Европейския научен кооператив по фитотерапия (ESCOP, 1999) и СЗО (WHO, 2002). Въз основа на сведенията за дългогодишно използване с демонстрирана ефективност и безопасност, през 2019 година Комитетът по растителните лекарствени продукти към Европейската агенция по лекарствата (HMPC) прие добре установената употреба на препаратите с кора от зърнастец в качеството им на стимулиращ лаксатив (EMA/HMPC/909434/2019).
Слез: Слезът (Malva sylvestris) е едногодишно тревисто растение, обитаващо Европа, Северна Африка и Азия. В Древна Гърция и Рим се е използвал заради изразените му емолиентни, спазмолитични и лаксативни качества, а в Централна Анатолия е широко застъпен и в кулинарията (Barros et al., 2010).
Лаксативният ефект на слеза вероятно се дължи на високата концентрация на слузести вещества в листата и кората на растението. Тези т.нар. муцилажи са изключително богати на разтворими фибри и полизахариди и особено ефективно свързват наличната вода, демонстрирайки сгъстяващи, адхезивни и омекотяващи качества (Karawya et al., 1971). Попаднали в червата, въпросните вещества се трансформират във вискозна гелобразна маса, която стимулира перисталтиката. За разлика от някои химични лаксативи те не дразнят стомаха и червата, тъй като образуват тънък защитен филм по повърхността им. От допълнителен интерес е, че екстрактът от слез е богат на фенолни съединения, които противодействат на оксидативния стрес – механизъм, вероятно въвлечен в патогенезата на запека (Halliwell, Gutteridge Cross, 1992; Jabri et al., 2017). Изпитването на слеза в клинични условия показва, че приемът на екстракт от цвят след хранене значимо увеличава честотата на дефекацията и намалява твърдостта на изпражненията при пациенти с функционален запек (Elsagh et al., 2015).
Пробиотици: Пробиотиците са бактерии, които спомагат за метаболизирането на храната в стомашно-чревния тракт и допринасят за чревното здраве, като научните сведения за употребата им в борбата със запека са обещаващи. Най-обширният мета-анализ на клинични изпитвания при възрастни с функционален запек показва, че приемът на пробиотици увеличава броя на седмичните изхождания в сравнение с плацебо (Dimidi et al., 2014). От особен интерес в литературата е видът Lactobacillus casei, който има дългогодишна употреба за облекчаването на запек сред разнообразни популации (Koebnick et al., 2003; Sakai et al., 2011; Mazlyn et al., 2013; Aoki et al., 2014). Регулиращото действие на този лактобацил е директно изпитано и в редица плацебо-контролирани клинични проучвания, които потвърждават, че приемът му успешно намалява транзитното време на чревното съдържимо, подобрява дефекацията и облекчава симптомите на запек (Koebnick et al., 2003; Krammer et al., 2011; Mazlyn et al., 2013). Предполага се, че наблюдаваните ефекти могат поне отчасти да бъдат свързани със свойството на Lactobacillus casei да модулира чревната микробиота и да отделя късоверижни мастни киселини, които променят физичните характеристики на фецеса и ускоряват придвижването му през чревния тракт (Chen et al., 2019). Друг пробиотик с терапевтичен потенциал е Bacillus subtilis, който надеждно понижава гастроинтестиналния дискомфорт и нормализира консистенцията на изпражненията, намалявайки редуването на запек с диария при здрави пациенти (Cuentas et al., 2017). Същата бактерия е изпитана и при стотици души с функционален запек, като добавянето ѝ към приемания от пациентите лаксатив значително подобрява ефективността на лечението (Li et al., 2012; Liu et al., 2012).
