Венилукс Кръвоносна система х60 капсули Fanfari

Какво представляват диосмин и хесперидин?
Диосминът е биофлавоноид, който се среща в природата в редица растения. Главно се извлича от повечето видове цитрусови плодове. За първи път диосминът е изолиран от билката Възловато живениче (Scrophularia nodosa L.) през 1925 година и се използва активно от 1969 година в качеството си на натурален терапевтик при редица състояния като хемороиди, разширени вени, венозна недостатъчност, венозни язви на краката и други венозни нарушения.
За диосмина се смята, че действа капиляроукрепващо, съдоподдържащо, подпомага възстановяването на стените на кръвоносните съдове, тонизира венозната система, възстановява нормалния кръвоток и циркулацията на кръвта, а дори и стабилизира хормоналния баланс и имунитета.
Многоцентрово международно проучване, проведено в 23 страни в продължение на две години, в което са включени 5052 симптоматични пациенти, оценява ефикасността на флавоноидите при лечението на хронична венозна недостатъчност. Пациентите са лекувани с 450 mg диосмин и 50 mg хесперидин дневно в продължение на шест месеца. Установено е непрекъснато клинично подобрение по време на проучването, както и подобрения в качеството на живот на участниците.
Смеси от флавоноиди, съдържащи диосмин, също са ефективни при лечение на тежки стадии на хронична венозна недостатъчност, включително венозна язва и забавено заздравяване. В рандомизирано многоцентрово проучване, 900 mg диосмин и 100 mg хесперидин плюс стандартно лечение на венозна язва е сравнено със стандартно лечение. Четиридесет и седем процента от пациентите в групата, приемаща 900 mg диосмин и 100 mg хесперидин, в сравнение с 28 процента в групата със стандартно лечение, са постигнали пълно заздравяване на язви с диаметър по-малък от 10 см.
Няколко големи клинични проучвания са показали, че диосминът е ефективен при лечението на остри и хронични симптоми на хемороиди. Двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване със 120 пациенти показва подобрение на болката, сърбежа, секрецията, отока, еритема и кървенето при преглед.
Проучвания са изследвали също употребата на диосмин при стазисен дерматит, заздравяване на рани, предменструален синдром, мастодиния, дерматофибросклероза, вирусни инфекции, и колит.

Хесперидинът е флавоноиден глюкозид. Името му идва от латинското “hesperidium”, което означава цитрусови плодове, откъдето се извлича. Основните източници на хесперидин са цитрусовите плодове като лайм, портокал, грейпфрут и лимон, както и листата на мента и растението бучу. Откритието на хесперидин като терапевтично средство за сърдечно-съдовата система датира от средата на 19 век, когато френският химик Лебретон го изолира от цитрусови кори.
Хесперидин представлява отлично помощно средство за контролиране на хроничната венозна недостатъчност. Той се предписва и като допълнение в терапията при варикозни вени. Така например, хесперидин се препоръчва и като допълнително подпомагащо средство при отоци в краката, както и при възпаления на меката тъкан в крайниците (основно дължащи се на нарушен кръвопоток и недостатъчно добра циркулация на кръвта в тялото).
По отношение на съдовото здраве, хесперидинът подобрява ендотелната функция, повишава капилярната резистентност и укрепва венозния тонус. Той повишава еластичността на кръвоносните съдове и подобрява кръвния поток, което е особено полезно за хора с хронична венозна недостатъчност и разширени вени. Освен това, хесперидинът модулира липидния метаболизъм, намалявайки нивата на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност (LDL), като същевременно повишава нивата на липопротеините с висока плътност (HDL), като по този начин допринася за сърдечно-съдовото здраве.
Терапевтичните ефекти на хесперидина се дължат на неговия многостранен механизъм на действие. Като мощен антиоксидант, хесперидинът неутрализира свободните радикали, като по този начин защитава клетъчните структури и биомолекулите от оксидативен стрес. Това действие е от решаващо значение за предотвратяване на хронични заболявания, свързани с оксидативно увреждане, като сърдечно-съдови заболявания и невродегенеративни разстройства.
Хесперидинът също така проявява значителни противовъзпалителни свойства. Той инхибира активността на провъзпалителни ензими като циклооксигеназа и липоксигеназа и понижава експресията на провъзпалителни цитокини. Това намалява възпалението и може да бъде полезно при овладяване на състояния като артрит и възпалителни заболявания на червата.